Паметникът на съветски войник, който държи германско момиче в Берлин, е известен по целия свят. Малко хора обаче знаят, че идеята за създаването на този паметник се основава на реални истории, случили се по време на Великата отечествена война.
Героят на една от историите е Трифон Лукянович. Борис Полевой, военен кореспондент на вестник „Известия“, стана свидетел на този подвиг, който отразява смелостта и хуманизма на съветския войник. В края на април 1945 г., по време на последните битки в Берлин, по време на временно затишие преди началото на нападението над друга къща, жена с дете на ръце излиза на улицата. Жената била почти по средата на улицата, когато от германската страна се чул изстрел на картечница и тя, без да изпуска детето от ръцете си, паднала мъртва. След известно време войниците чуха вика на дете, което пълзеше около убитата майка и плачеше така, че измръзването преминаваше по кожата дори на онези, които бяха виждали много войници.
И тогава един войник стана от един от приютите и пълзеше към детето. Беше старши сержант Трифон Лукянович.
Лукянович отиде на война още от първия ден. Участва в битката при Сталинград, битките за Молдова и след като е ранен, е уволнен, тъй като е неподходящ за служба по медицински причини. След това Лукянович се прибра в Минск, където останаха негови роднини. На мястото на къщата му обаче имаше свободно място. Както научил от съседи в началото на войната, къщата била разрушена от германска черупка, а семейството - съпругата му, двете му дъщери и тъща му - загинали. Баща му, майка му и по-малката му сестра бяха убити за контакт с партизаните.
Загубил всички близки до себе си, Лукянович настигна дивизията си и помоли командата да го напусне. След като научил за трагедията, му било позволено да остане.
И така войникът стигнал до плачещото дете, взел момичето и изпълзял обратно. Беше неудобно обаче да пълзи с детето на ръце, а той стана и, притискайки момичето до гърдите си, хукна. Когато почти стигна до своето, от германците прозвуча изстрел. Лукянович успя само да предаде момичето в ръцете на съветските войници.
Раната е фатална и Лукянович умира във военна болница пет дни по-късно.
Героят на друга история беше старши сержант Николай Масалов, който спаси германско момиче от огъня на 30 април 1945 г.
Промоционално видео:
79-та пехотна дивизия е била разположена на канала, зад който са били позициите на германците, защитаващи главния комуникационен център. Известно време преди началото на решителната атака в позициите царува тишина. Изведнъж войниците чуха плача на дете. Старши сержант Николай Масалов, който беше знаменосец на полка, помоли командира да му позволи да премине обсипания с мини район и да спаси момичето под кръстосания огън на картечниците.
Той я намери под мост, седнала до убитата й майка. Момичето беше на не повече от три години. Без да се двоуми, той сграбчи момичето и хукна назад. Момичето започна да крещи, а германците започнаха да обстрелват. Масалов извика, че има дете на ръце и поиска да го покрие. След като дотича до мястото, той предаде детето в централата.
Година и половина след края на войната маршал Ворошилов предложи да увековечи паметника на загиналите в Берлин войници. Паркът Treptow е избран за място за паметника, където са погребани около 7 хиляди съветски войници. Маршалът сподели идеята си със скулптора Евгений Вучетич.
Вучетич предложи няколко възможности. Един от вариантите включваше създаването на паметник на Сталин, който държеше в ръцете си полукълбото на Земята или Европа. Вдъхновен от подвизите на съветски войници, спасили немски деца, Вуйтич показа чертежа на паметник на войник, държащ германско момиче на ръце. В другата ръка на войника имаше картечница PPSh. Втората идея хареса на Сталин, но той каза да замени картечницата с меч, който прорязва свастиката.
Анна Пономарева