Руска история от началото на руския народ до смъртта на княз Ярослав първи или до 1054 г. - Алтернативен изглед
Руска история от началото на руския народ до смъртта на княз Ярослав първи или до 1054 г. - Алтернативен изглед
Видео: Руска история от началото на руския народ до смъртта на княз Ярослав първи или до 1054 г. - Алтернативен изглед
Видео: Корпорация «Древняя Русь» (рассказывает историк Игорь Данилевский) 2023, Февруари
Anonim

Публикувана през 1766 г., след смъртта на Ломоносов, неговата „Древна руска история от началото на руския народ до смъртта на великия херцог Ярослав първи, или до 1054 г.“е голямо събитие не само в руската историческа наука, но и в руската литература. Както знаете, в почти всички европейски литератури до началото на 19 век. историята се разглежда като част от измислената проза, която се различава от последната не по начина на представяне, а по естеството на използвания материал. Историческите произведения са ценени предимно за красноречие, а не за документална точност при отразяване на събитията. Ораторските произведения на Ломоносов от края на 40-те - началото на 50-те години на 18 век. създаде за него заслужената слава на най-големия руски прозаик и затова Елизавета Петровна пожела да прочете историята на Русия, написана от „спокойствието на господин Ломоносов“.Работата по историята обаче се влачи и книгата на Ломоносов е публикувана, когато в европейската историография започват да се представят нови изисквания към историческите трудове. И в Русия през втората половина на 60-те години на 18 век. наред с традициите, които се държат дълго време, започват да се появяват различни възгледи за задачите и стила на работа върху историята.

Всичко това не можеше да не повлияе на литературната съдба на „Древната руска история“на Ломоносов.

Това е първата работа по историята на Русия, публикувана след публикуването през 1674 г. в Киев на синопсиса, чието съставяне се приписва на Инокентий Жизел.

В самото начало на своята дейност Академията на науките, заедно с редица научни задачи, повдигна и въпроса за изучаването на историята на Русия. Първите статии по исторически теми бяха публикувани в „Коментари“на Академията на Т.-Z. Байер, голям учен, който беше доста запознат с научните методи на своето време. Пълното невежество на руския език обаче ограничи обхвата на достъпните за него източници; в резултат статиите на Байер не са истински изследвания на руската история. Малко по-късно G.-F. Милър също започва да изучава руската история, но есетата за историята на Киевска Рус, публикувани от него в първите томове на Sammlung Russischer Geschichte, сочат, че и той, както Байер, не е говорил руски по това време. Текстовете на хрониката са му преведени от преводачите на Академията на науките, сред тях е и I.-V. Пауза, която в някои случаи направи неточност в преводите си.В резултат на това Милър има редица грешки, които объркаха въпросите от първоначалния период на руската история.

През 1730-те В. Н. Татищев пише своята „История на Русия“, но тя е публикувана много по-късно, през 1769-1784 г.

През 1747-1748г. Ломоносов участва в обсъждането на историческите трудове на Милър в Академията на науките - очевидно, още тогава той се интересуваше от историята на Русия и се запозна с източниците.

През 1749 г. Академията на науките отхвърля речта, подготвена от Милър, за да бъде произнесена в деня на съименника на Елизавета Петровна, за произхода на хората и името на Русия. В тази борба Ломоносов взе активна роля с характерния си плам.

В подготвената си реч Милър не успя да прослави правилно руския народ. Вероятно това подтиква И. И. Шувалов да повери писането на руската история на руски човек. Чрез II Шувалов Ломоносов получава „най-милостивата заповед“да пише история. От този момент нататък Ломоносов започва систематично проучване на източници и в Академията се предават доклади за напредъка на работата.

Промоционално видео:

От гледна точка на научния подход към материалите и историческите изводи „Древната руска история“е неизмеримо по-висока от „Синоптис“, статии на Байер и Милър.

Ломоносов започва да събира материал за събиране на история през 1751 г., рисувайки, за разлика от T.-Z. Байер и Г.-Ф. Милър, не само чужди, но и руски източници. В продължение на три години той изучава руските хроники и законодателни актове, сравнявайки различни списъци помежду си, запознава се с все още непубликуваната тогава „История на руските“от В. Н. Татищев, където в първия том са анализирани редица източници. Ломоносов обръща много внимание на древните и византийски писатели и използва произведенията на западните историци. До 1758 г. първият том е готов, през 1759 г. започва да се издава.

Самият Ломоносов спря да отпечатва, не му хареса избраният от него дизайн - препратките към източници, както тогава беше обичайно, бяха поставени в полетата, бележките на автора - под текста. Той реши да премести „филологическото си изследване“в края на книгата. Той изпраща ръкописа на Академията за втори път през 1763 г., но няма време да предостави апарат с бележки. Книгата е публикувана след смъртта на автора, с кратко въведение от Schletzer; Впоследствие Шлецер се оплака, че това въведение е преразгледано в Академията. Ръкописът изчезна, разпечатаната версия беше унищожена; по този начин „филологическите изследвания“на Ломоносов са изгубени; те не са открити до ден днешен.

„Древна руска история“се състои от две части: „За Русия преди Рюрик“и „От началото на царуването на Руриков до смъртта на Ярослав първи“.

Ломоносов посвети първата част на въпроса за произхода на руския народ, доказвайки неговата античност и съществуването на собствена независима култура. Ломоносов смятал, че заселването на сегашната територия от славяните принадлежи към най-древните времена. В резултат на миграциите се получи смес от народи и в процеса на еволюция руският народ се формира от сливането на скитите, чудите (Ломоносов ги счита за един народ) и славяните: „В състава на руския народ предимството на славяните е много ясно, тъй като езикът ни от славянски произход, малко от него ". Тези мисли бяха напълно нови за онова време. Въпросът за произхода на руснаците от Мосох Ломоносов предпазливо избягва: "… не намирам причина нито да го поставя, нито да го отричам". Б. Д. Греков обяснява тази предпазливост на страха на Ломоносов от сблъсък с църковната цензура, т.е.който би могъл да разглежда това като опит за подкопаване на вярата в Светото Писание.

Вторият въпрос, в решаването на който Ломоносов се раздели с норманците Т.-З. Байер и Г.-Ф. Милър (въпреки че възгледите им бяха доминиращи, те бяха споделени от В. Н. Татищев), - въпросът за произхода на Рюрик с братята му. Нарича ги „варяги-роси“, а не „руси-шведи“.

В Русия „Древна руска история“е препечатана през 18 век. два пъти в „Пълен труд на Ломоносов“: през 1784–1777 и 1794 г., и два пъти в петия том. Сериозният труд на В. Н. Татищев „Руска история“е публикуван само в едно издание, а „Синопсис“след 1766 г. е препечатан четири пъти от Академията на науките, последното издание е от 1810 година.

Какъв интерес предизвика „Древната руска история“сред съвременниците в чужбина, какви преводи бяха направени и каква оценка получиха?

Използвайки периодичните издания в Държавната публична библиотека и Библиотеката на Академията на науките на СССР, както и произведенията на чуждестранни автори по историята на Русия в Държавната публична библиотека, ще се опитаме да охарактеризираме отношението към „Древната руска история“в Германия, Франция и Англия. Трябва да се помни, че според научните изисквания на времето авторите не са били задължени да посочват и характеризират използваните източници, следователно директна оценка на творчеството на Ломоносов е открита само в няколко труда за историята на Русия, авторите на които са разчитали на „Древната руска история“.

Книгата на Ломоносов е преведена на немски от G.-Y.-H. Backmaster: Alte russische Geschichte von dem Ursprange der Russischen Nation bis auf den Tod des Grossfürsten Jaroslaws des Ersten bis auf das Jahr 1054, abgefasst von Michael Lomonossov … Aus dem russischen ins Deutsche übersetzt. Рига и Лайпциг, бей Йохан Фридрих Хартнок, 1768. 16 nn., 192 стр. „Превод на преводача“, подписан от Buckmeister. Съдържанието на този предговор не оставя съмнение, че той е написан от самия преводач. Следователно не е ясно защо в каталога на Националната библиотека в Париж, 2 в бележката под линия към френското издание, немският превод се приписва на R ** d'Hottal.

Преводът на Бъкмайстер съдържа предговора, изпратен до руското издание на Древната руска история; Бъкмайстер посочва, че цялата втора част на книгата е заимствана от Ломоносов главно от руски източници, което прави работата му благоприятна за сравнение с предишните и е интересна за чужденците. Ако по време на превода е имало неясноти, тогава, за да разбере точно значението на текста, Бъкмайстер се почерпи от оригиналния източник, а самият той преведе цитатите на немски език от оригинала.

Преводът е направен от Buckmeister добросъвестно, без да изкривява смисъла (изключвайки някои незначителни неточности) и е снабден с редица бележки под линия за изясняване на текста. Бележките са с разнообразен характер: понякога Букмейстер дава имената на автори и имената на народите в латински вид; обяснява по-специално руските географски наименования, показва, че руснаците наричат ​​варягско море Ост-Виж или че град Киев се състои от три части; дава интерпретация на някои руски думи: гривна, погребение. На няколко пъти Бъкмейстер насочва читателя към есетата на Милър за справка.

Така преводът на Бъкмайстер трябва да бъде признат не само като съвестен, но и доброжелателен. Този превод запозна Европа и на първо място Германия с книгата на Ломоносов. В Германия, където по-рано, отколкото в други европейски страни, историята вече не се разглежда като измислена проза и започва да се разглежда като независима наука, работата на Ломоносов предизвика редица отговори, най-вече недружелюбни. В много отношения това вероятно се дължи на факта, че немските читатели бяха запознати с статиите на Байер и Милър, а новите, противоречиви възгледи на Ломоносов противоречаха на установените и смятани за авторитетни възгледи.

Първата бележка, която знаем, се появи в Allgemeine historische Bibliothek 3 през 1767 г., тоест още преди германският превод да бъде продаден. Авторът му остро отрицателно оценява историята на Ломоносов: „Auszug aus einem Schreiben von St. Петербург 20 февруари Febr. 1767. Von des verstorbenen Staatsrath und Profesors der Chemie Lomonosov; Russische Historie sind 2 Theile (1766 auf 140 Quartseiten) herausgekommen: mehr wird nicht erscheinen. Der erste Theil ist unbrauchbar: denn er enthält ein Cewirre von Scythen, Sarmaten und Szuden, der zweite ist aus den Annalen und gehet bis 1054. Gott bewahre das Publicum vor solchen Russischen Historien. " Освен това в бележката се казва, че в Русия повече от един Ломоносов изучава руската история. Освен него, A.-L. Шлецер се занимава с сравняване на многобройни списъци от Несторската хроника, различаващи се помежду си, т.е.и Тауберт завърши първата част от Руската историческа библиотека, която беше доведена до 1206г.

От естеството на този преглед става ясно, че авторът е имал познания по академични въпроси. Най-вероятно негов автор е Шлецер, който отдава голямо значение на работата си по летописите и който е имал обтегнати отношения с Ломоносов. В разгара на спора по въпросите на руската история Ломоносов с характерната си невъзмутимост нарече Шлецер „екстравагантна“, каза „какви отвратителни мръсни трикове, които едно такова добитък признава, няма да правят в руските антики“.

Най-вероятно Шлецер вдъхнови и острата критика към книгата на Ломоносов в изданието на Фридрих Николай, където рецензиите като цяло бяха необосновано груби. Статията е подписана от „Nk“и очевидно принадлежи на писалката на самия издател. Авторът казва, че покойният професор Ломоносов, химик, вече няма да може да опозори страната си и да навреди на руската история. Подобни истории са написани в Германия преди 200 години, когато историческа критика и учени не са съществували. Грешките, които са индивидуално допустими в различни историци, се събират всички заедно. Ломоносов никога не е мислил, че е необходим критичен подход, когато използва многобройните безценни руски хроники. Без познаване на историческата наука като цяло и работи върху руската история през последните четиридесет години, с един щрих той дава картина на малко известен период от руската история, до IX век, и говори за скитите, т.е.Сарматите, славяните и вендите, както говореха за него колегите в дните преди Байер. За втората част от творчеството на Ломоносов се говори, че на него не може да се разчита уверено, тъй като руските хроники не са публикувани, много от тях са апокрифни и е възможно авторът на „Древна руска история“да е избрал грешни текстове.

И в този преглед ясно може да се почувства линията на разсъжденията, характерна за Шлезер, който особено разпространява критичния метод в историята. Не е изключена възможността Николай да разчита на някои от преценките на Шлецер за „Древна руска история“, може би на писма или разговори с него.

В немската журналистика има отговор на френския превод (от немски) на „Древна руска история“с обща отрицателна оценка на книгата, особено на първата й част. Авторът на рецензията упреква Ломоносов за това, че поради липсата на исторически източници той използва лингвистичната интерпретация на имена и историята на думите за своето произведение и че той, повече от други писатели, допуска произволни тълкувания на неясни текстове. Авторът на рецензията смята също, че френският преводач не е знаел достатъчно немски език.

На фона на тази остра критика се откроява положителният отговор на Хартнок. Похвалата му за книгата на Ломоносов и нейния превод на немски език е разбираема, тъй като той е издател на превода. Интересно е, че давайки положителна оценка на втората част от творчеството на Ломоносов, той мълчи за първата.

Френският превод на Древната руска история 8 излезе година след немския: Histoire de la Russie depuis l'origine de la nation russe, jusqu'à la mort du grand Duc Jaroslavs премиер. Par Michel Lomonossow, conseiller d'Etat … Traduit de l'allemand par M. E ***. Augmentée de deux cartes géographiques. Париж, chez Guillyn, Dijon, chez François Des Ventes, 1769. Към изданието са приложени две карти на Южна и Северна Русия. Преводът е на Марк Антоан Еду, плодовит, но не винаги точен преводач от 18-ти век.

В предговора Еду казва, че работата, която превежда, е за един народ, за който малко се знае и до днес. Отдалечеността на епохата, географското положение на страната, липсата на познаване на езика, оскъдността на материалите допринесоха за това, че всичко, което се пише за Русия, е затънало в такъв мрак, че е невъзможно да се разграничи истината от измислицата. За да се запознае с историята на страната, Еду се обърна към Пуфендорф, но там не намери информация. Ломоносов, руснак по рождение, добре владеещ родния си език и необходимите материали, състави историята на своята страна. Той направи всичко възможно да изпълни задачата си; доказателство за успеха на работата е появата на немски превод. Всичко в това есе е ново и забавно. Преводачът го моли да го извини, ако се намерят грешки в превода, това се дължи на сложността на текста и трудността на езика, от който е направен преводът.Еду казва: "… c'est moins à moi que le Public en est revableable, qu'à un homme (бележка под линия се прави тук и се вмъква в полето:" M. le Baron d'Holbach ") отличава par probité, ses lumières et son amour pour les lettres, lequel a eu la bonté de me prêter l'original Allemand. "9 Това съобщение до Ед показва, че" Историята "на Ломоносов не е минала незабелязано сред енциклопедистите и Голбах счита за необходимо да запознае френските учени с него, като му предоставя копие на книгата за превод.че Историята на Ломоносов не е останал незабелязан сред енциклопедистите и Голбах счита за необходимо да запознае френските учени с него, като му предостави за превод неговото копие от книгата.че Историята на Ломоносов не е останал незабелязан сред енциклопедистите и Голбах счита за необходимо да запознае френските учени с него, като му предостави за превод неговото копие от книгата.

Преводът на Ед, следвайки немския текст на Бъкмайстер, не винаги е точен, в някои случаи поради небрежност. Той нарича великата херцогиня Олга императрица; предавайки епизода с пророчеството на свещеника за смъртта на Олег, Еду пише за коня: "… il l'envoya dans une provin eloignée" ("… той го изпрати в далечна провинция"), въпреки че Бакмейстер преведе текста на Ломоносов точно: "… да сложи и нахрани на специално място."

В някои случаи Ед трябва да бъде заподозрян умишлено да прескача текста. Във фразата: „Троя, създадена от Антенор на Адриатическия бряг - в името на бившето отечество, също нова Ишпания, Франция, Англия и други нови селища, а в самата Славянска Померания, нови рими“- Еду пропусна края, започвайки с думите „в името на бившия отечество “. Фразата на Ломоносов за факта, че много латински думи са влезли в пруския език, завършва със следните думи: „с които готиката от общността с норманите и ливонците в околностите на великите са отпаднали в настоящия диалект“; в превода на Ед тази част липсва. Фразата е напълно пропусната: „Шведите и датчаните, въпреки факта, че писмата им започнаха да се използват почти по-късно от нашите, започват първите си царе преди раждането на Христос, описвайки техните домакински дела и кампании“. В разказа заче за да изберат човешка жертва, „жреците хвърлиха жребчета, които умишлено изпратиха, за да паднат на сина на благороден варяг, живял в Киев, който съдържаше християнството“, пропусна индикацията, че хвърлянето на жребиите е фалшифицирано и е паднало върху варяга.

Запазил почти всички бележки под линия на Buckmeister, Edu добави няколко нови: че страната на Wagren или Wagerland е в Германия; обясни думата "posadnik". Интересна забележка е направена в седма глава на втората част, където Ломоносов говори за кротостта на Владимир след кръщението: "… когато той не искаше да вземе живота на нито един човек за достойна екзекуция". Ед прави бележка под линия: „La defunte imperatrice de Russie (Elissbeth) imité son example example“(„Покойната руска императрица Елизабет имитира примера му“).

Във френския превод има няколко неточности поради факта, че в шрифта на немския текст главните букви "K" и "R" са много сходни по очертания. Където говорим за Киев, името е предадено правилно, но вече „по Киевските планини“се превежда „les montagnes de Riewitsch“, наречен „Рий“вместо „Кий“, „Рупала“вместо „Купала“, „Ролада“вместо „Коляда“".

Като цяло преводът на Ед може да се счита за малко безплатен, но задоволителен.

Общоприето е, че имаше три френски издания от Древноруската история. В допълнение към горното, второто: Histoire de la Russie, depuis l’origine de la nation Russe jusqu’à la mort du grand duc Jaroslaws премиер. Par Michel Lomonossow … Traduit de l'Allemand par M ****. Париж, chez Dupour, chez Gostard, 1773, и трето издание: Nouvelle histoire de la Russie, depuis l'origine de la nation Russe, jusqu'à la mort du Grand-Duc Jaroslaws премиер. Par Michel Lomonossow … Traduit de l'Allemand par M. E ***. Париж, chez Nyon, 1776г.

Подробно сравнение на изданията показа, че и трите издания са отпечатани от един и същ комплект; очевидно тиражът не беше разпродаден и два пъти беше пуснат в продажба с нова заглавна страница. Същите карти на Русия са затворени и в двете издания. Копието на третото издание, държано от Държавната публична библиотека, съдържа разрешение за печат, кралска привилегия и списък с книги, продадени от де Вента, които са приложени към първото издание; това косвено потвърждава, че заглавната страница е заменена механично в третото издание.

За съжаление не можем да преценим дали френският превод на Историята на Ломоносов предизвика интерес във Франция. Journal des Savants комплекти, 1766-1776 са непълни както в Държавната публична библиотека, така и в библиотеката на Академията на науките на СССР и няма как да се каже дали в списанието се е появил преглед на книгата. Може да се предположи, че той не се радваше на голяма популярност, което принуди издателите да го пуснат в продажба под прикритието на нови издания.

Много по-късно, в Biographie universlle, Древната руска история беше оценена положително: Il entreprit aussi d'écrire l'histoire ancienne de sa nation; et le volume qu'il publia, résulta de recherches profondes, lui fit le plus grand honneur; освен това е посочено наличието на немски и френски превод от 1769 г. Каталогът на Националната библиотека в Париж съдържа само първото издание от 1769 г.; изобщо няма книга в личната библиотека на Волтер. Библиотеката на Академията на науките на СССР също има само първото издание.

Съдейки по прегледаните трудове по историята на Русия на чужди езици, „Древната руска история“на Ломоносов не беше широко известна в чужбина. Редица трудове споменават имената на руски историци, но това са имената на немските академици Байер, Милър, по-късно Шлецер, понякога има индикации за „Синопсиса“; в някои случаи се споменава Историята на Волтер за Русия.

Дори N.-G. Леклерк, живял няколко години в Русия, е избран за академик на 11 април 1765 г., в тритомното си произведение „Физическа, морална, гражданска и политическа история на древна Русия“споменава само „Историята на Русия“от Щербатов.

В петотомната си история „История на Русия“Левек дава списък на използваните от тях източници с кратко описание на тях. Той е използвал ръкописи, хроники и редица произведения на руски историци. Той характеризира „древната руска история“на Ломоносов, както следва: „Auteur était le meilleur poète de sa nation et est en même temps un exellent ecrivain en proza; mais il n'avait pas cette saine критика qui est la première kvalité d'un historien."

През 1802 г. петотомна творба на А.-L. Шлецер "Нестор". Шлецер говори позорно за състоянието на руската историческа наука: „Фрайлих.

Популярни по теми